САМОИЗОБЛИЧÀВАМ СЕ, -аш се, несв.; самоизобличà се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Книж. 1. Изобличавам сам себе си за неморална постъпка, проява или престъпление; саморазобличавам се. С никоя друга особеност Алеко Константинов не е дал възможност на героя си да се самоизобличи косвено и да стане още по-смешен и по-жалък в очите ни, както с това искрено възмущение на Бай Ганя от чужденците. Цв. Минков, БГ, 69. Измъчена от безизходност, тя пише започнатите сутрин след безсънна нощ писма, довършва ги на прекъсвания още същия ден или ги допълва на другата утрин с постскриптуми. Като се самоизобличава: „Неразумно е това, което ти пиша!“. М. Кремен, РЯ I, 475-476.
2. Рядко. Само мн. Изобличаваме се взаимно; саморазобличаваме се.